припели

Речник на българския език

1. припели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

припели е производна форма на припея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. припели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

припели е производна форма на припея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).