припекъл

Речник на българския език

1. припекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припекъл е производна форма на припека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

припекъл е производна форма на припека (мин. деят. св. прич. м. р.).