припеел

Речник на българския език

1. припеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припеел е производна форма на припея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

припеел е производна форма на припея (мин. деят. несв. прич. м. р.).