припарил е

Речник на българския език

1. припарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припарил е е производна форма на припаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припарил е е производна форма на припаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).