припари

Речник на българския език

1. припари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

припари е производна форма на припаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. припари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

припари е производна форма на припаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. припари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

припари е производна форма на припаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. припари — повелително наклонение, ед. ч.

припари е производна форма на припаря (повелително наклонение, ед. ч.).