припарвал

Речник на българския език

1. припарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припарвал е производна форма на припарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припарвал е производна форма на припарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

припарвал е производна форма на припарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. припарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

припарвал е производна форма на припарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).