припалил е

Речник на българския език

1. припалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припалил е е производна форма на припаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припалил е е производна форма на припаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).