приобщяло

Речник на българския език

1. приобщяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приобщяло е производна форма на приобщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приобщяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приобщяло е производна форма на приобщя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).