приобщил е

Речник на българския език

1. приобщил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приобщил е е производна форма на приобщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приобщил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приобщил е е производна форма на приобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).