приобщило

Речник на българския език

1. приобщило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приобщило е производна форма на приобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приобщило — мин. деят. св. прич. ср. р.

приобщило е производна форма на приобщя (мин. деят. св. прич. ср. р.).