приобщила

Речник на българския език

1. приобщила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приобщила е производна форма на приобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. приобщила — мин. деят. св. прич. ж. р.

приобщила е производна форма на приобщя (мин. деят. св. прич. ж. р.).