приобщил

Речник на българския език

1. приобщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приобщил е производна форма на приобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приобщил — мин. деят. св. прич. м. р.

приобщил е производна форма на приобщя (мин. деят. св. прич. м. р.).