приобщи

Речник на българския език

1. приобщи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

приобщи е производна форма на приобщя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. приобщи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приобщи е производна форма на приобщя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. приобщи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приобщи е производна форма на приобщя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. приобщи — повелително наклонение, ед. ч.

приобщи е производна форма на приобщя (повелително наклонение, ед. ч.).