принудите

Речник на българския език

1. принудите — мн. ч. членувано

принудите е производна форма на принуда (мн. ч. членувано).

2. принудите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

принудите е производна форма на принудя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).