принудил си

Речник на българския език

1. принудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

принудил си е производна форма на принудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. принудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

принудил си е производна форма на принудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).