принудил е

Речник на българския език

1. принудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

принудил е е производна форма на принудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. принудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

принудил е е производна форма на принудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).