принудило си

Речник на българския език

1. принудило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

принудило си е производна форма на принудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. принудило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

принудило си е производна форма на принудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).