принудило е

Речник на българския език

1. принудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

принудило е е производна форма на принудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. принудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

принудило е е производна форма на принудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).