принуди

Речник на българския език

1. принуди — мн. ч.

принуди е производна форма на принуда (мн. ч.).

2. принуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

принуди е производна форма на принудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. принуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

принуди е производна форма на принудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. принуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

принуди е производна форма на принудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. принуди — повелително наклонение, ед. ч.

принуди е производна форма на принудя (повелително наклонение, ед. ч.).