принудели

Речник на българския език

1. принудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

принудели е производна форма на принудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. принудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

принудели е производна форма на принудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).