принаждало

Речник на българския език

1. принаждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

принаждало е производна форма на принаждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. принаждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

принаждало е производна форма на принаждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. принаждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

принаждало е производна форма на принаждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. принаждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

принаждало е производна форма на принаждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).