примърдвал съм

Речник на българския език

1. примърдвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

примърдвал съм е производна форма на примърдвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. примърдвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

примърдвал съм е производна форма на примърдвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. примърдвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

примърдвал съм е производна форма на примърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).