примърдвало

Речник на българския език

1. примърдвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

примърдвало е производна форма на примърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. примърдвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

примърдвало е производна форма на примърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. примърдвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

примърдвало е производна форма на примърдвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. примърдвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

примърдвало е производна форма на примърдвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).