примърдвал

Речник на българския език

1. примърдвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примърдвал е производна форма на примърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. примърдвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примърдвал е производна форма на примърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. примърдвал — мин. деят. св. прич. м. р.

примърдвал е производна форма на примърдвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. примърдвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

примърдвал е производна форма на примърдвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).