примърдали

Речник на българския език

1. примърдали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

примърдали е производна форма на примърдам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. примърдали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

примърдали е производна форма на примърдам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. примърдали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

примърдали е производна форма на примърдам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. примърдали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

примърдали е производна форма на примърдам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).