примърдал

Речник на българския език

1. примърдал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примърдал е производна форма на примърдам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. примърдал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примърдал е производна форма на примърдам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. примърдал — мин. деят. св. прич. м. р.

примърдал е производна форма на примърдам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. примърдал — мин. деят. несв. прич. м. р.

примърдал е производна форма на примърдам (мин. деят. несв. прич. м. р.).