примрете

Речник на българския език

1. примрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

примрете е производна форма на примра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. примрете — повелително наклонение, мн. ч.

примрете е производна форма на примра (повелително наклонение, мн. ч.).