примрачил съм

Речник на българския език

1. примрачил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

примрачил съм е производна форма на примрача (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. примрачил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

примрачил съм е производна форма на примрача (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).