примолва

Речник на българския език

1. примолва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

примолва е производна форма на примолвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. примолва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

примолва е производна форма на примолвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. примолва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

примолва е производна форма на примолвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).