примокреше

Речник на българския език

1. примокреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

примокреше е производна форма на примокря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. примокреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

примокреше е производна форма на примокря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).