примокреело

Речник на българския език

1. примокреело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

примокреело е производна форма на примокрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. примокреело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

примокреело е производна форма на примокрея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).