примокреели

Речник на българския език

1. примокреели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

примокреели е производна форма на примокрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. примокреели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

примокреели е производна форма на примокрея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).