примесел

Речник на българския език

1. примесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примесел е производна форма на примеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. примесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

примесел е производна форма на примеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).