прилягал

Речник на българския език

1. прилягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилягал е производна форма на прилягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилягал е производна форма на прилягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прилягал — мин. деят. св. прич. м. р.

прилягал е производна форма на прилягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прилягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилягал е производна форма на прилягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).