прилютял съм

Речник на българския език

1. прилютял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилютял съм е производна форма на прилютея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилютял съм е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).