прилютял си

Речник на българския език

1. прилютял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилютял си е производна форма на прилютея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилютял си е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).