прилютял е

Речник на българския език

1. прилютял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютял е е производна форма на прилютея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютял е е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).