прилютяло съм

Речник на българския език

1. прилютяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прилютяло съм е производна форма на прилютея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилютяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прилютяло съм е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).