прилютяло е

Речник на българския език

1. прилютяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютяло е е производна форма на прилютея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилютяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютяло е е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).