прилютяла съм

Речник на българския език

1. прилютяла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

прилютяла съм е производна форма на прилютея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилютяла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

прилютяла съм е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).