прилютяла е

Речник на българския език

1. прилютяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютяла е е производна форма на прилютея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилютяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютяла е е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).