прилютял

Речник на българския език

1. прилютял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютял е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютял — мин. деят. св. прич. м. р.

прилютял е производна форма на прилютея (мин. деят. св. прич. м. р.).