прилютявала е

Речник на българския език

1. прилютявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала е е производна форма на прилютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилютявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала е е производна форма на прилютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прилютявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютявала е е производна форма на прилютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).