прилютя

Речник на българския език

1. прилютя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прилютя е производна форма на прилютея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прилютя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прилютя е производна форма на прилютея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).