прилютели

Речник на българския език

1. прилютели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прилютели е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прилютели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прилютели е производна форма на прилютея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).