прилютееше

Речник на българския език

1. прилютееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

прилютееше е производна форма на прилютея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прилютееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

прилютееше е производна форма на прилютея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).