прилютеело съм

Речник на българския език

1. прилютеело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прилютеело съм е производна форма на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).