прилютеело си

Речник на българския език

1. прилютеело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилютеело си е производна форма на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).