прилютеело

Речник на българския език

1. прилютеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилютеело е производна форма на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилютеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилютеело е производна форма на прилютея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).