прилютеели

Речник на българския език

1. прилютеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прилютеели е производна форма на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прилютеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прилютеели е производна форма на прилютея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).